ИНТЕРВЮ

Д-р Николай Ишкитиев завършва Стоматологичния факултет през 2002 г. Има 5-годишна практика като зъболекар. През 2005 г. се отдава на научна дейност, печелейки конкурс към МОН „Развитие на научния потенциал”. Работи под ръководството на проф. Ваньо Митев, ректор на МУ. Следващата година печели ежегодната научна стипендия „Мунбушо” отпускана от Японското правителство. В момента работи в Токио, където най-общо казано извлича стволови клекти от мъдреци.

1. По какъв повод заминахте за Япония?

Участвах в ежегодния конкурс на Японското Министерство на Образованието за специализации в японски университети.
В момента работя в Нипон Дентал Юнивърсити под ръководството на известния професор Кен Яегаки.

2. Темата на дисертацията ви е : „Изолиране, характеризиране и изследване на молекулните механизми на диференциране на мезенхимни стволови клетки от зъбна пулпа”. Какво представлява по-точно работата ви ?

Моята работа се състои в това да диференцирам клетките до неспецифични за зъбите тъкани, например до чернодробни панкретични клетки. За целта прилагам методи за диференциация, използвани за мезенхимни костно-мозъчни клекти. Взимам клетки от зъба, в лабораторни условия ги „обработвам”, като ги поставям под въздействието на различни разтежни фактори и накрая получавам клетки, които продуцират белтъци, специфични за черен дроб или панкреас.



3. Какво представлява един стоматологичен център в Япония?

Стоматологичните центрове тук са сравнително малки. Най-често в тях работят стоматолог, две медицински сестри, един зъботехник, двама хигиенисти и един рецепционист. Някои биха казали, че това е голямо разхищение на работна ръка, но аз съм на мнение, че по този начин се получава разпределяне на отговорностите, като крайната цел е стоматологът да се занимава само със строго стоматологичните задачи.

Задачата на работещите е да оптимизират работния процес, намалявайки стреса при пациентите, стоматолога и другите служители. Също така се стремят престоят на пациента да е възможно най-кратък и с най-малък брой посещения.

Прави ми впечатление, че стоматологията в Япония е едновременно на много високо ниво и на много ниско!

Изненадващо е, че в редица стоматологични центрове се използват много “стари” материали. В България златните коронки се свързват с опрделен тип хора с ниска здравна култура, докато тук са масово явление. Амалгамата също е много използван материал.

Това може да се дължи на изключително високите цени на стоматологичните услуги, както и на манталитета на японците – не изхвърлят старите неща, ако те работят. Консервативно общество са, макар че са водеща нация в технологичните разработки. Миналия семестър, например в нашия университет се тестваше прототип на робот-пациент, който реагира на болка.



4. Как според вас ще се развие световната дентална практика? Какви са технологичните новости в тази област? Кои сфери на зъботехниката имат бъдеще?

Стоматологията тук е главно хирургия, ортодонтия и ортопедия. Това са световните тенденци засега.

Според мен се отделя твърде малко внимание на терапията и ендодонтията, но така е във водещите страни в нашата област. Вярвам, че няма да е далече времето, в което ще можем да имплантираме на пациентите истински лабораторно отгледани от стволовите им клетки зъби!

Развитието на зъботехниката го виждам по-скоро с навлизането на нано материалите и биотехнологиите, ако мога така да се изразя. Зъботехниката ще еволюира до зъбо-био-техника.

PANACEA - здравен дайджест


Иван Николов е управител на Ателие Зъботехника, гр.Перник. Завършва с отличие Медицински колеж, София през 1992 г. Началните си практически умения придобива в зъботехническа лаборатория „Дентал М“, където практикува 4 години. От средата на 1997 до края на 2007 г. живее и работи в САЩ. Там специализира естетично и безметално протезиране. През 1999 г. Иван е поканен да ръководи отдела за безметално протезиране в Денвърската лаборатория на DSG.


1. Практикували сте зъботехника няколко години в Америка, където начинът и условията на работа се различават с тези у нас. Има ли нещо, което родните зъботехници биха заимствали, така че да улеснят и подобрят процеса на работа?

Принципно нещата отвъд Океанa и тук не се различават много. И там както и тук има колеги, които постоянно се стремят към най-доброто, на което са способни - купуват най-добрите материали, търсят най-новите технологии, наемат най-квалифицираните кадри и правят всичко възможно да ги задържат. Основната разлика е в мащабите и ефикасността.

Обикновено персоналът на една лаборатория е 20-30 души, разделен на два основни отдела - подвижно и неподвижно протезиране. От своя страна всеки отдел е разделен на департаменти като изработване на модели, метални скелети, порцелан. Най-често лабораториите са частни с един или няколко собственика, но в последно време се забелязва силно разрастване на корпоративните структури. Интересът на големи финансови компании към закупуване на лаборатории или цели корпорации с по 30-40 лаборатории е огромен.

Разбира се все още има хора, които работят сами в гаража си. Например има и такива, които са започнали сами, в момента имат 1600 работници и нямат никакво намерение да спират.

Но когато говорим за ефикасност - изработването на една протеза, която изглежда и пасва добре, се разглежда само като част от процеса. Всичко от първоначалния разговор по телефона и приемането на поръчката до доставката на готовия продукт се третира като изключително важен етап. Съвсем нормално е лаборатория, която иска да се развива, да успява, да расте и най-важното уважава клиентите си да има мениджъри за продажби, плащания и събирания, материали и оборудване.

Но най-важното от всичко е постоянството - клиентът трябва да знае, че постигнатото от вас е за него. Благодарение на това отношение всеки път, когато ви потърси, преживяването ще е същото.

2. Според вас как ще се развие българската дентална практика? Кои сфери от зъботехниката имат бъдеще?

Една дума – Дигитално!
Това е първото, което ми идва наум, когато мисля за бъдещето на нашия отрасъл.

Всъщност дигитализацията вече е факт. Компютърът се е настанил удобно в лабораторията и зъболекарския кабинет и не мисли да си тръгва. ”Играчки” като интраорални камери, скенери, уреди за определяне на цвят, компютъризирани фрези, машини за триизмерно принтиране се появяват на пазара всеки ден и цените им главоломно падат, което означава само едно -въпросът не е „дали”, а „кога”.

Ето какво внедряват лидерите в тази област: „oтпечатъкът” се взима с интраорален скенер, след което файлът може да се изпрати на лаборатория за изработка на протеза или да се зареди в машина, намираща се в кабинета, която да изработи инлей, който след около два часа е готов за циментиране.

Какво става в лабораторията, когато получим въпросния файл (отпечатък) - можем да го изпратим на фрез център, който да фрезова от полиуретан модели с подвижни пънчета и да изработим протезата класически или чрез CAD/CAM. Това вече е реалност и се прилага все по често, но в момента се разработва и машина, която от „дигитален отпечатък” да проектира и изработи готова за циментиране протеза, която изглежда като работа на майстор-зъботехник.

Интересното обаче е, че класическият CAD/CAM чрез фрезоване е на път да се обърне на 180 градуса, като фрезоването се превърне в изграждане. Процесът наречен „Бързо прототипиране“ или „Триизмерно принтиране“ позволява изграждане на всякакви предмети безотпадъчно за разлика от фрезоването което намалява драстично себестойността на продукта.Тази технология всъщност ще намери голямо приложение и в дома, като ще ни позволи вместо да си купуваме пластмасови предмети, например да ги „даунлоадваме“ и „изграждаме” на място.

Интересно е развитието и в имлантологията. Най-големият производител на имплантати например внедрява технология наречена ”Зъби за един час” - при първата визита се прави пълно сканиране на лицево-челюстната област на пациента, след което от получения файл се фрезова или изгражда точно копие модел, на който се изработва протезата. При втората визита се „зарежда” имплантата и се циментира протезата.

Какво ли още ще роди бракът на човека и компютъра? Трудно е да се каже, но мисля че времето, когато зъбните ви протези ще се изработват, докато пазарувате в „Метро” и съобщения от сорта на „Г-н Петров, коронката Ви е готова и можете да си я получите на касата” ще бъдат нещо обичайно.

3. С какви проблеми се сблъсквате в работата си? Смятате ли, че има нужда от нови продукти и услуги? С какво е полезна ABCDenta?

Един от основните проблеми, с които се сблъсквам, е наличност и време за доставка на материали. Често се случва дистрибуторите на даден материал да изчерпат количествата си и да не са много сигурни, кога точно ще възстановят наличността. Или пък по някаква незнайна причина са решили да използват най-неефективната куриерска фирма и тогава изминаването на 30 километра отнема 3 дни.

Ето защо, съществуването на алтернативи като ABCDenta е от изключителна важност. Когато една такава фирма разполага с достатъчно наличност, ние разполагаме с т. нар. „алтернативен източник” и не сме длъжни да чакаме официалния дистрибутор.

Друг важен аспект е гъвкавостта. Практиката показва, че средно в една лаборатория могат да се открият продуктите на поне 5 до 10 различни производители . Така ABCDenta има уникалната възможност, следейки отблизо пазара и реагирайки на различните тенденции, да предлага най-доброто от най-добрите и да се превърне в изключително удобното за всеки купувач решение от типа „една спирка за всичко”.